Колкото и да искам

Оглавление:

Колкото и да искам, не мога да простя.

Здравейте!Вчера ми се случи нещо,което не съм вярвала,че ще се случи точно на. Здравейте!Вчера ми се случи нещо,което не съм вярвала,че ще се случи точно на мен!Разбира се-изневяра,и то каква.

Ходех с него вече повече от 5 месеца,запознахме се много интересно,но това не е важно сега.Важното е,че това беше първият ми приятел,с който съм се чувствала жена във всякакъв смисъл на думата и с който си представях бъдещето заедно.

Имала съм много приятели преди това,но никой не ме беше удовлетворявал напълно.Аз съм хубаво момиче,много мъже са въздишали и въздишат по мен,но като него не бях срещала.

Той има най-невероятните сини очи,които съм виждала,най-хубавото носле,абе невероятен красавец,държеше се с мен точно както винаги съм искала.Изпращаше ми смс-и постоянно,за лека нощ,за добро утро или просто да ми каже,че аз съм най-невероятното момиче,което е срещал и че ме обича безкрайно много.Повтаряше ми,че без мен не може,постоянно ме целуваше и гушкаше.Аз бях студентка 1 година,както и той.

Сега през лятото той си запази стаята в общежитието и аз останах в София при него.Живеехме с един негов много добър приятел и неговата приятелка.Имахме планове август месец да ходим двамата на море,затова и започнах работа.Той се опита да си намери,но все не му харесваха.

Приятелят му,с който живеехме замина на бригада-останахме да живеем аз,той и момичето.Почти никога не съм имала сериозни опасения,че ще ми изневери,просто вярвах,че ме обича искрено. До вчера, когато видях какви смс-и е изпращал на НЕЯ, приятелката на най-добрия си приятел, момичето с което живеем, момичето,което съм карала да идва с нас на кафе ,за да не стои сама в стаята и съм я мислила за отговорен и добър човек!От там разбрах,че те са имали връзка през цялото време,дори и не разбрах точно от кога.

Чувството, че най-близкия човек до теб,че този,който обичаш безкрайно много,този,на който си разчитала безрезервно,който знае всичко за теб те е предал не може да се сравни с друго.Това е неописуема болка, иска ти се въобще да не си се раждала или това да е някакъв кошмар,от който да се събудиш с пот на челото и да разбереш,че просто си сънувала.

Много от вас ще кажат-е,те са само 5 месеца заедно,да,но тези 5 месеца бяха най-хубавите в живота ми. Изнесох се на мига от стаята,не исках и все още не искам да ги виждам никога. В един момент се оказа,че човека,н а когото бях готова да дам всичко всъщност се оказа най-долния човек,когото съм познавала:( Знам,ще отмине някога болката и мъката по него,но защо го направи,защо?

Може ли някой от вас да ми каже какъв човек трябва да си,за да направиш такова нещо. Сигурно на първо място голям актьор. МНОГО ГОЛЯМ!

Замислям се какво щеше да е хубаво ако просто беше помислил преди да направи тази глупост.

За части от секундата даже си мисля,че съм способна да простя,защото знам-няма да намеря такъв като него,обичам го с цялото си същество,но в следващия момент ми изникват смс-те пред очите,спомена за лъжите,които ми е приказвал през цялото време, ИЗНЕВЯРАТА.

И тогава се озлобявам супер много,идва ми да го убия с голи раце и се кълн! а пред с ебе си,че никога няма да му простя! И все пак възможно ли е да ме е обичал поне малко или просто ми се иска да е така и затова вярвам в това.

В момента съм прекалено объркана ,моля ви,кажете ми дали сте попадали в подобна ситуация или какво бихте направили в този случай. Безумно много го обичам.

m.rozali.com

Колкото и да искам

Оригинален текст

Колкото и да искам(искам),
колкото и да искам(искам),
времето назад да върна аз не мога брат ми,
колкото и да искам(искам),
старите си грешки нямам сила да поправя
колкото и да искам(искам),
времето назад да върна аз не мога брат ми,
колкото и да искам(искам),
човешкото в мене почва бавно да се губи,а не искам(искам).

С твърде много неща не се гордея,
но както и да живея не забравям да се смея.
Гледам да съм позитивен,силен,по-стабилен,
но средата ми ме прави явно меркантилен,
не знам дали е лошо,че искам само да печеля,
сигурен бъди Жокера награди не споделя.
Годините ме промениха,случките ме промениха
и вече чудя се к’во добро оставиха и к’во
изтриха,стари спомени красиви пазя,
но вече избледняват от това че дните побеляват.
Виновен съм,но кой има право да ме съди,
когато всички сме с присъди!?
Младостта ми силно иска рано да ме изостави,
да избяга далече и да ме забрави,
щото съм в режим повече от луд и как,как,как,
как,как да бъда друг?

Не съм човека който бях,който търсеше
просто,доброто сега намирам доброто в злото.
Везната ми не претегля както преди,
но пък забелязах,че по-малка боли.
Не трябва да ти пука много,много,
щото накрая живота пак ше ти сипе сурово
и слава Богу,хапвай,калавай се глупако,
търпелив бъди и скоро по-добрите винаги очаквай.
Реалист съм и винаги съм бил, за това
трудно отлитам дори когато съм свил
и ако искам пари краката си да кисна,
как душата ми да бъде чиста?
Sorry,но отдавна гледам както мога
да си пълня джоба,за да имам за из път
до гроба,до гроба,щото умея на съдбата
да ѝ правя на пук и как,как,как,как,
как да бъда друг!? Кажи ми!

Времето назад да върна,
времето назад да върна аз не мога брат ми.
Колкото и да искам,колкото и да искам.
Старите си грешки нямам сила да поправя.
Колкото и да искам,колкото и да искам(искам,искам,искам).
Времето назад да върна(времето)..
Човешкото в мене почва бавно да се губи.

textove.com

Diva и ISP — Колкото и да боли

-Ало
-Ало да, кажи мило
-Здрасти, имаш ли малко време за мен,
искам да поговорим за някой неща отностно нас
-не, не, знам, знам какво ще ми кажеш, няма смисъл
-изслушай ме, имам нещо да ти казвам
— Спри, спри, просто спри..забрави за всичко, чао
Искам да повярвам че не си струва
Искам да намеря някаква дума
Искам да открия причина дребна
да се почувствам и аз потребна
искаш да те пусна и да си с друга
искаш ли да заспя и да не се събудя
помисли си още малко, хем отчети
Реши ли вече да си далече

[припев х2]
Колкото и да боли, с тебе бяхме
с тебе плачехме, по пясък крачехме
да продължаваме да проумяваме
че всичко свърши, че сме далече

Да, да, да искам да е така
двама с теб, ръка за ръка
вървейки по улиците прашни,
когато съм с теб дори и те са прекрасни
запушвам уши, прекрастния ти глас ехти
затварям очи — пред мен пак си ти
спирам да дишам, но сърцето ми топти
за теб, за нас, за нашите мечти
годините минават, такива като теб остават
спомени раняват, такива като нея бягат
да приятелко, обещах ти да не плача
с високо гордо вдигната глава до теб да крача

Как да те оставя, как да кажа не
нима съм само дива без сърце
нима угаснах сред запалките
нима ме търсиш сред угарките
няма да забравя когато ме докосна
няма да забравя кога от мен си тръгна
няма да забравя когато ми напомни че съм излишна, че съм спънка
бягаме от времето, а то лети след нас
чакаме промяната, а тя чака нас
черно е сърцето ти, ръцете, устните
откакто тръгнах си, откакто пуснах те
искаш ли сърцето ми да е в ръцете ти
искаш ли играта ти да е съдбата ми
плачех с очите ти и пеех ‘не, не ти’
сгреших ли вече, вече съм далече

С твоите очи мога да заплача
с твоето лице мога да се усмихна
с твоите крака гордо да крача
с твоята ръка моята ще вдигна
в твоя сън нощем няма да утихвам
когато си тръгвам всъщност ще идвам
да съм до теб не само свиквам
момиче не разбра ли — завинаги те искам
да си до мен в добро и лошо
дори когато заради мен те гледат лошо
да си до мен в студ и в сняг
бъди слънцето дори и в заловещия мрак

[припев х5]
Колкото и да боли, с тебе бяхме
с тебе плачехме, по пясък крачехме
да продължаваме да проумяваме
че всичко свърши, че сме далече

tekstove.info

Колкото и да ти се иска – ти не си аз!

Маргарита Петкова

И няма как да бъдеш. А такива напъни, такова старание, такава последователност в копирането, чак да му примъчнее на човек. Да, нормално е да подражаваш на някого, който имаш за пример. Да приемеш неговите житейски принципи. Да следваш примера му в насоката, която си приел и за своя.

Да се възхищаваш от живота, от делото, от позицията, от стила. От чувството за хумор. Мога до утре да изброявам нещата, дето ги харесваме у другите и ни се иска да ги култивираме у себе си. Това е нормално, стига да не ти стане идея-фикс. И стига да знаеш границата на възможностите си и границата на обезличаването. Когато иде реч за исторически личности, за звезди от малкия и големия екран, за литературни герои – иди-дойди.

То е ясно, че няма как да си втория Айнщайн, Оскар Уайлд, Месалина, Мерилин Монро, Ралф де Брикасар или Леонардо ди Каприо. Можеш да подражаваш на външния вид, да се опитваш да се доближиш до начина им на живот или да си мислиш, че наподобяваш таланта и постиженията им и дотам. И това желание е обяснимо за хората, които искат да надскочат себе си, защото не се харесват такива, каквито са. Или просто страдат от комплексите, че всъщност са много по-значими и значителни, отколкото околните отчитат, че са. Обаче насила не само хубост, но и сдобиване с куция крак на лорд Байрон не става.

Защото той си го има от най-ранна възраст, този хром крак, а ти като дете не си имал щения за различност от природните си дадености. Да, бе, можеш да се осакатиш или да се подпираш на бастон от слонова кост, имитирайки аристократичен недъг, ама как пък ще напишеш съвременен вариант на „Чайлд Харолд”? Трудна работа, а? Точно толкова трудна, както да говориш с моите думи, да си боядисаш косата в моя цвят и да парадираш с моите приятели, с които съм те запознала по стечение на обстоятелствата. Не, аз не се слагам до Байрон или Грета Гарбо, аз съм ни повече, ни по-малко аз.

И никой не може да си присвои образа, подобието, думите и действията ми. Получава се пародия. Не моя, твоя, приятелче, ти се превръщаш в карикатурка. Не защото аз съм нещо велико, сюблимно и непостижимо, а защото ти се опитваш да си присвоиш част от личността ми и да придобиеш дивиденти от това. В твоя си кръг може и да ти се получи. Мен в него не ме познават, я чувал някой за мен, я не. Я ме видял веднъж, я не. Което е от нормално, по-нормално. Да си стоиш там и да се правиш на каквото не си – окей, ама когато заподскачаш извън кръга си – тъжна работа.

Хеле пък, когато пробваш тези номера в моя. Ние с теб имаме допирни точки – съученици сме, съседи, колеги, приятели в рамките на добрите познанства и дотук. Кръговете ни се допират, навлизат един в друг с по-големи или по-малки сегменти и дотук. Не се припокриват, дори концентрични не са. Така е и с личностите. Няма копия. Има само оригинали. Прекопирването си личи от километри. Кривнала е линията, избледняло е лицето, прокъсало се е тук-там, набръчкало се е, по-ярко е от оригинала, по-красиво е начертано, обаче НЕ Е същото. И за какво се мъчиш да те пита човек?

Копай си твоята нивка, отглеждай си твоите цветенца, за какво ти е притрябвало моето сипище или свлачище, моите висящи градини и личната ми пустиня Гоби? Ааааа, защото точно такива си нямаш. Е, няма и да си имаш. Не ми ги копирай, за да ги наставиш върху себе си – не са ти по мярка. Цветът на косата е с един нюанс по-рижав, шалът ти стои като на закачалка, приятелите ми, които срещаш на улицата с широка усмивка, се чудят откъде те познават, та трябва пак да се представиш и да обясняваш кой кой е, а думите…

Е, думите имат едно такова свойство, че уж са едни и същи, но от всяка уста и под всяка ръка излизат абсолютно различно подредени, с различна интонация казани, та дори да ги рецитираш мот-а-мо наизуст, пак си личи, че не са твои. Така стоят нещата. И тук не става въпрос за мен, пиша го от свое име, защото нямам право да говоря от чуждо. Но това „явление” се набива на очи все по-често. Не само с копи-пейста в социалната мрежа. Колко много копия и колко малко оригинали! Защото оригиналите не врякат, не крякат, не подскачат и не се пъчат вижтемекойсъм.

Облечи се като граф Монте Кристо, това не те прави Едмон Дантес. Закусвай с уиски и пура, на светлинни години си от Уинстън Чърчил. Направи си пластична операция, ще си царица на Египет другия път. Вземи ми думите, аз ще си измисля нови, ти, любезни подражателю, не можеш.

Когато се погледнеш в огледалото, виждаш Наполеон? Е, не си. Колкото и да се пънеш. Аз виждам в огледалото само себе си – такава, каквато съм, с всичките си кусури и с едните зелени очи, колкото да се отсрамим за пред хората.

Затова няма как да бъдеш аз. Колкото и да ти се иска..

www.edna.bg