Закон за строителя

Часы тишины: куда жаловаться на шумных соседей, магазины и строителей

Когда нельзя шуметь

Время, когда можно или нельзя шуметь, прописано в законе «О соблюдении покоя граждан и тишины в ночное время в городе Москве» и Кодексе города Москвы об административных правонарушениях. С 07:00 утра до 23:00 уровень шума в квартирах должен ограничиваться 55 децибелами, а в ночные часы — не превышать 45 децибел.

До утра стоит отложить игру на музыкальных инструментах и пение, убавить звук телевизора и прекратить ремонт. Шуметь запрещается не только в квартирах, но и в подъездах, во дворах, около детских садов, домов-интернатов, больниц, на территории санаториев, гостиниц и общежитий. Закон о тишине также нарушают звуки сигнализации автомобиля или громкая музыка в машине, езда со спортивным глушителем, фейерверки и шумные работы на стройках.

Вместе с тем превышение допустимого уровня шума допускается для предотвращения правонарушений или дорожно-транспортных происшествий, при проведении религиозных или культурно-массовых мероприятий, разрешённых городом.

Предельно допустимый уровень шума

Человек чувствует себя максимально комфортно при шуме в 30 децибел — это шёпот или шелест листьев. Обычный разговор людей равен 60 децибелам, а звонок будильника достигает 90 децибел. При звуке в 140 децибел — такой бывает при выстреле или взлёте самолёта — человек уже испытывает болевые ощущения. А звуки свыше 160 децибел могут привести разрыву барабанных перепонок и даже к смерти.

Для разных мест столицы установлен свой допустимый уровень шума. Например, возле жилых домов днём он не должен превышать 70 децибел, а ночью — 60. В палатах больниц и санаториев днём разрешён уровень в 50 децибел, а в ночные часы — только 40.

В учебных заведениях предельно допустимый уровень шума в любое время суток — 55 децибел.

Регулярно отслеживать уровень шума в столице должны специалисты ГПБУ «Мосэкомониторинг». Итоги проверок публикуются на официальном сайте.

Кто шумит и куда жаловаться

Главными источниками шума в городах считаются самолёты, поезда, автомобили и стройки.

Транспорт

Звук взлетающего самолёта может достигать 140 децибел. Поэтому вдоль аэропортов устанавливаются шумозащитные экраны, а маршруты взлёта и посадки воздушных судов не проходят над домами. Однако с введением вертолётных площадок в небе над столицей то и дело можно увидеть (и услышать) вертолёты. Если авиатранспорт мешает, то пожаловаться на него можно в столичное управление Роспотребнадзора по телефону или через электронную приёмную.

При строительстве железных дорог, линий метрополитена и автотрасс сегодня устанавливают шумозащитные экраны, системы шумоподавления, разрабатывают «тихие» рельсы и бесшумные поезда. Если от шума дороги в квартире не спасают даже современные окна, то стоит обратиться в электронную приёмную столичного Департамента природопользования и охраны окружающей среды. Рассмотреть обращение и ответить на него специалисты обязаны в течение 30 дней. Также можно пожаловаться в единую справочную службу Мэрии Москвы по телефону: 8 (495) 777-77-77.

Стройка не повод для шума

Рабочие на стройках могут проводить шумные работы только с 07:00 до 23:00. Если это требование нарушается, можно смело жаловаться в Департамент природопользования.

Вывоз мусора

Жаловаться на шумный вывоза мусора по ночам нужно в Объединение административно-технических инспекций (ОАТИ). Сделать это можно, обратившись в электронную приёмную или отправив письмо по почте.

Ремонт по соседству

С 2015 года в столице действуют новые правила проведения ремонтных работ в жилых домах. Стучать, пилить и жужжать по воскресеньям и государственным праздникам теперь запрещено. По рабочим дням и субботам ремонт можно проводить с 09:00 до 19:00 с перерывом на тихий час с 13:00 до 15:00.

Исключение лишь для новостроек: в течение полутора лет после сдачи дома жители могут делать ремонт в светлое время суток без перерыва.

Кроме того, с 23:00 до 07:00 в квартирах нельзя слушать громкую музыку, петь или играть на музыкальных инструментах. Придётся отказаться от передвижения мебели, танцев и активных игр с животными или детьми, чтобы не мешать соседям снизу.

Если ремонт у ваших соседей или шумные посиделки постоянно затягиваются допоздна, то стоит вызвать участкового или позвонить в полицию. Сотрудники проведут профилактическую беседу с нарушителями и, если потребуется, составят протокол.

Обратиться в полицию можно и в том случае, если источник шума находится в подъезде, во дворе или на расположенной вблизи строительной площадке.

Когда соседи много стучат и явно ломают стены, можно обратиться в Мосжилинспекцию и проверить законность такого ремонта. Для этого нужно лично принести заявление в одно из территориальных подразделений инспекции или направить его по электронной почте. Можно обратиться в онлайн-приёмную или лично встретиться с начальниками окружных представительств, либо пожаловаться через портал «Наш город».

Если вы сами планируете начать ремонт, советуем встретиться с ближайшими соседями и обсудить время и дни, в которые планируются шумные работы. Предупредить соседей стоит также о предстоящих шумных праздниках. Такой способ позволит избежать их недовольства и найти компромиссное для всех решение.

Вместо соседей — шумные магазины

Ещё один источник шума — магазины шаговой доступности и кафе. Если в проектах современных новостроек нежилые помещения на первых этажах заложены изначально и соответствуют всем нормативам, то в домах старых серий появление магазинов может сопровождаться рядом нарушений, и тогда их работа будет мешать жильцам.

Из квартиры — магазин

Чтобы устроить вместо квартиры на первом этаже торговый павильон, офис или кафе, собственность необходимо перевести в нежилой фонд. Без согласия собственников это можно сделать только при наличии отдельного входа в помещение. Если его нет, то вопрос выносится на собрание жильцов. Именно на этом этапе легче всего вмешаться и предотвратить появление нового источника шума.

Положительное решение принимается, если за проголосовало не менее двух третьих владельцев квартир. При этом результаты собрания должны быть подтверждены документально. Собственнику понадобится также одобренный проект переустройства и (или) перепланировки переводимого помещения, которому он обязан в точности следовать при выполнении ремонта.

Если собрания не проводилось или рабочие явно отклонились от утверждённого плана перепланировки, то стоит обратиться в Мосжилинспекцию или прокуратуру.

Гул и запахи

Если в квартире слышен шум от холодильного оборудования или же заметен стойкий запах готовящихся блюд, то стоит написать жалобу в Роспотребнадзор. Он направит специалистов, которые замерят уровень шума в квартире и проверят исправность вытяжки. Некоторые компании предпочитают компенсировать дискомфорт от шума установкой в квартирах стеклопакетов и предоставлением жителям специальных скидок. Если компромисс найти не удалось, то составляется протокол о нарушениях, который потом направляется в суд.

Можно вызвать и независимые организации по замеру шума, после чего самостоятельно направить обращение в суд. Чем больше жителей присоединятся к жалобе, тем больше шансов, что судья согласится взыскать с нарушителя существенную компенсацию за моральный ущерб.

В Роспотребнадзор нужно обращаться при шуме от всех предприятий, в том числе от ТЭЦ. Сделать это можно по телефону или через электронную приёмную.

Ночная разгрузка

Закон не запрещает магазинам производить разгрузку по ночам, но с 23:00 до 07:00 шуметь при этом запрещено. Разгружать товар нужно с торца дома, где нет окон. Необходимо заглушить двигатели автомобилей, исключить работу шумного оборудования, громкие переговоры между сотрудниками, а также применять другие меры по снижению шума. Например, использовать прорезиненное покрытие пола вместо железного, смазывать скрипящие двери.

Пожаловаться на шум от погрузочно-разгрузочных работ можно в Департамент природопользования и охраны окружающей среды или в Московскую административную дорожную инспекцию (МАДИ). Заявления принимаются как в письменном виде, так и через электронную приёмную. Также можно позвонить в единую справочную службу Мэрии Москвы по телефону: 8 (495) 777-77-77.

Ночные посиделки

Иногда по вечерам около магазинов собираются шумные компании, мешающие жителям громкими разговорами, музыкой и даже драками. Замерить такой шум приборами не удастся, поэтому стоит вызвать участкового или дежурный наряд полиции.

Кроме того, сомнительную торговую точку можно попросить проверить на соблюдение закона о запрете продажи алкоголя в ночное время.

Что грозит нарушителям?

За нарушение тишины и покоя в ночное время — с 23:00 до 07:00 — обычным гражданам грозит предупреждение или наложение административного штрафа от одной до двух тысяч рублей. Для должностных лиц штраф составит от четырёх тысяч до восьми тысяч рублей, а юридические лица в этом случае будут оштрафованы на сумму от 40 тысяч до 80 тысяч рублей.

www.mos.ru

История вопроса

Чтобы решить проблему обманутых дольщиков – людей, вложивших деньги в стройку и не получивших обещанную квартиру, в 2005 г. был принят закон «Об участии в долевом строительстве многоквартирных домов и иных объектов недвижимости». Он запретил девелоперам брать деньги за квартиру до получения разрешительных документов на строительство; обязал их прописывать в договоре все сроки и неустойки за его неисполнение; регистрировать договор, чтобы исключить двойные продажи.

Застройщики придумывали, как обходить закон, а чиновники и депутаты всякий раз пытались поставить у них на пути заслон. Но изменения были косметическими, а требовались радикальные меры, объясняет председатель комитета Госдумы по природным ресурсам, собственности и земельным отношениям Николай Николаев. «Почему у нас катастрофическое количество обманутых граждан?» – спрашивает он. Нет достаточной ответственности застройщиков, отвечает депутат. Он говорит, что Госдума настаивает на вступлении новых поправок в силу на полгода раньше – не с 1 июля, а с 1 января 2018 г.

Количество обманутых дольщиков, по мнению большинства их защитников, по-прежнему исчисляется шестизначными цифрами. В 2007 г. в России, по подсчетам оргкомитета обманутых соинвесторов Москвы и Московской области, их насчитывалось 200 000 человек. В 2017 г. рабочая группа по проблемам обманутых дольщиков при генсовете партии «Единая Россия» насчитала 122 000 обманутых дольщиков. И только в Министерстве строительства и ЖКХ России считают, что таких в стране сейчас только 86 000. Правда, в Минстрое очень жесткие критерии их определения. Например, если человек инвестировал в дом, строящийся с нарушениями земельного и градостроительного законодательства, то чиновники его обманутым дольщиком не признают. Тем не менее даже по такой методике цифра получается внушительная. Почему их так много?

Недострой большой и маленький

«Все проблемы с обманутыми дольщиками из-за того, что компании [из-за которых они появляются] непонятные и маленькие», – говорил основатель Mirax Group Сергей Полонский в 2007 г. в интервью «Ведомостям». Так он, тогда уважаемый застройщик, совладелец и руководитель одной из самых известных девелоперских компаний страны, объяснял, почему тысячи покупателей новостроек по всей России в итоге остаются без денег и жилья. Но через несколько лет он на примере собственного бизнеса доказал, что дело не в величине и известности компании. В июне 2013 г. разорившегося Полонского, пребывавшего в то время в Камбодже, заочно обвинили в мошенничестве. По версии следствия, как раз в 2007–2008 гг. менеджеры Mirax заключали не соответствовавшие проектной документации предварительные договоры купли-продажи квартир в дорогом жилом комплексе «Кутузовская миля», а вырученные деньги направляли на финансирование других проектов. Следствие признало пострадавшими более 100 человек, оценив общую сумму ущерба примерно в 3,2 млрд руб. Полонский был признан виновным в мошенничестве, провел в «Матросской Тишине» полтора года и вышел на свободу в июле 2017 г .

Пока Полонский – один из немногих примеров, когда руководитель строительной компании, не отдавшей квартиры покупателям, сел в тюрьму. Под арестом находятся и топ-менеджеры разорившейся компании «СУ-155». В частности, бывшему гендиректору «СУ-155» Александру Мещерякову вменяют хищение средств дольщиков, купивших квартиры в недостроенных жилищных комплексах.

Контрольные изменения

Проблемы дольщиков власти решают двумя путями: ищут деньги для компенсации пострадавшим и ужесточают контроль над строителями. На этой неделе, 25 октября, начнет работу компенсационный фонд для обеспечения обязательств застройщиков по договору участия в долевом строительстве, сообщил «Ведомостям» замминистра строительства и ЖКХ России Никита Стасишин. Все застройщики, продающие квартиры на стадии строительства, по закону должны перечислять в этот фонд 1,2% от цены каждого договора участия в долевом строительстве. Средства фонда будут направляться на достройку проблемных домов. Ежегодные взносы в фонд могут составлять около 10 млрд руб., говорит возглавляющий его гендиректор Агентства по жилищному и ипотечному кредитованию (АИЖК) Александр Плутник. У фонда, по его словам, нет планов сбора определенной суммы, он должен обеспечивать финансовое покрытие существующих рисков долевого строительства.

Обманутыми дольщиками Минстрой признает лишь тех участников долевого строительства, перед которыми застройщик не выполняет обязательства по договору долевого участия дольше девяти месяцев и при этом не увеличивает инвестиции в строительство дома более двух отчетных периодов подряд. Вдобавок у застройщика нет правопреемника по строительству объекта и его обязательства перед дольщиком не обеспечены поручительством банка или страхованием гражданской ответственности.
Но в ряде случаев наличие договора долевого участия в строительстве не защищает покупателя. Обманутыми дольщики не признаются в следующих случаях: – в построенном доме одни и те же помещения проданы по нескольку раз;
– дом строится на участке, не оформленном в собственность или аренду застройщиком;
– дом строится на участке, где не допускается такое строительство;
– дом строится с нарушением градостроительного плана, проектных требований и т. д.

Покупатели квартир будут понимать, что теперь они в любом случае ничего не потеряют: они получат или квартиру, или обратно деньги, говорит Стасишин. Но чтобы у недобросовестных застройщиков не возникал соблазн переложить ответственность на государство, были разработаны поправки к закону о долевом строительстве. Однако само их принятие стало сюрпризом для чиновников.

В Госдуму из правительства ушел согласованный вариант, над которым работали чиновники, банкиры и строители, а в закон попали совершенно другие поправки, жалуется чиновник правительства. По его словам, поправки были переписаны буквально за ночь перед их рассмотрением – они даже не попали в электронную систему Госдумы.

«Когда мы стали рассматривать законопроект в первом чтении, то обнаружили, что он рисковал стать еще одним косметическим документом. Поэтому ко второму чтению депутатским корпусом внесли очень много изменений», – объясняет Николаев.

Один дом – один застройщик

Законом внедряется принцип «один застройщик – одно разрешение на строительство». То есть для каждого дома разрешение должно получать отдельное юрлицо.

В таком случае невозможно будет осуществлять проекты комплексного освоения территории, считают строители. Дома в больших проектах строятся поэтапно. Например, строительство района «Академический» в Екатеринбурге, предусматривающее возведение 13 млн кв. м недвижимости на 2500 га, должно завершиться в 2026 г. Получить разрешение на весь район – почти невозможная задача. Ведь для этого нужно сразу спроектировать все здания (обойдется примерно в 2000 руб. за 1 кв. м). Потребуются миллиардные вложения и годы подготовки, объясняет крупный застройщик. Сейчас темпы проектирования зависят от застройщика.

Важно еще и то, что до сих пор в масштабных многолетних проектах застройщик мог менять отдельные объекты в зависимости от конъюнктуры рынка – размеры квартир, этажность и т. д. Ведь сложно просчитать рынок на 5–10 лет, объясняет президент ГК «Гранель» Ильшат Нигматуллин. Измененный закон такую возможность исключает.

Закон устанавливает лимит расходов застройщика на фонд оплаты труда, оплату услуг банка, услуг управляющей компании, рекламы, коммунальных услуг, услуг связи, аренды. На все это можно потратить не более 10% от проектной стоимости строительства. Такой экономики не бывает, уверяют строители. Только фонд оплаты труда у застройщиков составляет около 20% стоимости строительства, объясняет один из них. Затраты на рекламу могут превышать 10% проектной стоимости, недешево обходится содержание офисов продаж, оплата труда сотрудников и другие статьи расходов, продолжает гендиректор девелоперской компании Level Group Кирилл Игнахин.

Начинаем на свои

В соответствии с новым законом девелоперу нельзя привлекать кредиты и займы на покупку земли и прочие нужды. Если он до вступления закона в силу покупал землю в кредит, то не сможет привлекать средства дольщиков до момента погашения данного кредита.

В структуре себестоимости затраты застройщика на оформление земельно-правовых отношений (приобретение прав на земельные участки, изменение вида разрешенного использования, планировка территории, инженерные изыскания, проектирование, заключение договоров технологического присоединения) могут достигать до 30% от общей стоимости строительства, а в Москве – до 50%, рассказывает один из девелоперов.

При всем этом новый закон требует от застройщика показать на счете денежные средства в размере 10% от проектной стоимости строительства. Откуда их взять застройщику? Эти 10% – как раз максимально возможная прибыль от предыдущего завершенного проекта, отмечает директор по стратегическому развитию ФСК «Лидер» Павел Брызгалов. Но даже если застройщик ее получил, новый закон запрещает использовать прибыль для финансирования строительства до передачи дольщикам всех квартир в доме.

У недобросовестных покупателей появится возможность заблокировать деятельность застройщика, уклоняясь от приема квартиры, и даже привести его к банкротству, опасается один из девелоперов. Такого не будет, успокаивает депутат Госдумы и глава рабочей группы по защите прав участников долевого строительства партии «Единая Россия» Александр Сидякин. Он обещает внести поправки: «Защищая права дольщиков, нельзя потакать шантажистам, которые через неустойку парализуют стройку всего объекта».

Новички могут не беспокоиться

В соответствии с новой версией закона застройщик (или аффилированное с ним лицо) должен иметь опыт не менее трех лет строительства многоквартирных домов общей площадью не менее 10 000 кв. м в качестве застройщика, техзаказчика или генподрядчика. «Эта норма ограничит доступ на рынок новых компаний, укрепив тем самым позиции крупных и давно работающих девелоперских структур, – отмечает гендиректор строительной компании Tekta Group Роман Сычев. – Ограничение поспособствует созданию партнерских схем, в которые будут вынуждены входить новые застройщики». По его мнению, районные центры и небольшие города, в которых строят не больше 5000–10 000 кв. м в год, рискуют вовсе остаться без новостроек.

«Проблеме почти 20 лет, и обманутые дольщики продолжают появляться», – говорит представитель инициативной группы дольщиков Самары Тамара Матузкова. В новой редакции закона о долевом строительстве предусмотрено создание компенсационного фонда. Это поможет защитить права новых дольщиков, а как быть со старыми, спрашивает она. Ведь для них власти не предложили никакого рецепта. Представитель Минстроя с этим не согласен: «Все регионы с обманутыми дольщиками представили в Минстрой России графики достройки проблемных объектов с указанием сроков и механизмов решения. Каждый квартал Минстрой проверяет, как эти графики выполняются, а также помогает регионам предоставлением свободной земли, которую смогут использовать застройщики, инвестирующие средства в достройку проблемных домов.

Новый закон предписывает, что у застройщика не должно быть обязательств по кредитам, займам, ссудам, за исключением целевых кредитов, связанных с привлечением средств дольщиков. То есть проектного финансирования в банках и ипотеки. По сути, речь идет о запрете на привлечение стороннего небанковского финансирования – за счет, например, выпуска облигаций или векселей, банк будет единственным кредитором, считает Сычев. Такое ограничение повысит зависимость строительных компаний от банков, считает Игнахин. Но реализовать идею будет сложно. В частности, банк должен обладать штатом специалистов в строительстве, которые могут понять суть подрядных договоров и оценить адекватность цен за оказанные по ним услуги, указывает Игнахин. Но таких людей и технических ресурсов у банков нет. «Это значит, что открывать «проектные» счета для застройщика, подрядчика и заказчика финансовые учреждения будут с неохотой, – рассуждает Игнахин. – В любом случае контроль обернется ростом издержек для банков, а значит, и для девелоперов, которым они будут оказывать расчетные услуги».

Крупнейшие банки не ответили на запрос «Ведомостей» с просьбой прокомментировать изменения в закон о долевом строительстве. Если он вступит в силу в таком виде, отношения между банками и застройщиками придется пересмотреть, а любые изменения требуют времени и сил, т. е. возможны неожиданности для обеих сторон, рассуждает один из банкиров.

Где взять деньги

По данным АИЖК, в прошлом году было заключено около 630 000 договоров участия в долевом строительстве жилья, в денежном выражении – 1,8 трлн руб. Если закон останется неизменным, то застройщику будут нужны собственные средства в размере 40% от общей стоимости строительства, считает крупный девелопер. Во столько он оценивает минимальные затраты на приобретение земли, получение разрешения на строительство плюс зарезервированные по закону 10% стоимости стройки. Эти средства должны быть фактически заморожены до передачи последней квартиры покупателям, подчеркивает собеседник «Ведомостей».

Одномоментное изъятие у застройщиков всей прибыли, полученной от предыдущих проектов, приведет к отсутствию у них средств на покупку новых площадок и разработку градостроительной документации, полагает Брызгалов. А это означает полный уход с рынка строительства жилья небольших компаний. На рынке Москвы и Московской области это компании с годовым оборотом менее 10 млрд руб. – так как здесь только стоимость покупки новой площадки составляет не менее 1 млрд руб., считает Брызгалов.

Те же компании, у кого оборот больше 10 млрд руб., откажутся от проектов комплексной застройки, а это приведет к росту цен на жилье в новостройках на 3–5%, уверен он. Именно во столько обойдется застройщику привлечение и обслуживание финансирования, которое потребуется, чтобы компенсировать замороженные 10% стоимости проекта, делится подсчетами Брызгалов.

«При таком сценарии на рынке останется в конечном счете 1000 застройщиков вместо 4500 сейчас», – комментирует Николай Алексеенко, гендиректор Российского агентства строительного комплекса. По его данным, сейчас эти компании строят 117 млн кв. м жилья.

Опасения преувеличены, считает депутат Николаев. По его оценке, с рынка уйдет не более 10–20% компаний – и то за счет укрупнения рынка.

«Дольщики, безусловно, будут защищены от недостроя и невозврата средств. Но принятие таких радикальных мер может значительно повысить стоимость жилья, так как, с одной стороны, защищенность инвестиций растет и это стимулирует спрос на первичное жилье. С другой стороны, это ведет в целом на рынке к удорожанию привлечения средств для строительства и сокращению числа участников рынка. Будет работать стандартный рыночный механизм: меньше риск – меньше разница в цене между строящимся и построенным объектом», – признает один из крупных застройщиков.

www.vedomosti.ru

ЗАКОН за Камарата на строителите

От Министерство на регионалното развитие и благоустройството

ЗАКОН ЗА КАМАРАТА НА СТРОИТЕЛИТЕ

Обн. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.92 от 20 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.15 от 23 Февруари 2010г., изм. и доп. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.83 от 24 Септември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.13 от 7 Февруари 2017г.

Глава първа.
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон определя изискванията към лицата, извършващи строителство, както и устройството и дейността на професионалната организация на строителите.

Чл. 2. Законът цели да създаде условия за:

  • идентифициране и прозрачност на дейността на лицата, извършващи строителство;
  • подобряване управлението на строителната дейност, повишаване на отговорността на строителя за постигане на съществените изисквания към строежите и на качеството на изпълнение на строежите;
  • защита на интересите на потребителите на строителни услуги.
  • Чл. 3. (1) Законът се прилага за българските и чуждестранните физически и юридически лица, регистрирани като търговци по националното им законодателство, техните клонове, държавните и общинските предприятия, извършващи строителство на територията на Република България, наричани по-нататък «строители».

    (2) (Доп. — ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 23.02.2010 г., изм. — ДВ, бр. 83 от 2013 г.) Строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 от Закона за устройство на територията или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция «Строителство», подлежат на вписване в Централния професионален регистър на строителя, наричан по-нататък «регистъра».

    (3) Когато физически или юридически лица се обединяват за изпълнение на строежи или отделни видове строителни и монтажни работи по ал. 2, поне един от участниците в обединението трябва да е вписан в регистъра.

    (4) Участието в обединението по ал. 3 не поражда права за лицата, които не са вписани в регистъра, самостоятелно да изпълняват строежи или отделни строителни и монтажни работи по ал. 2.

    Глава втора.
    КАМАРА НА СТРОИТЕЛИТЕ

    Чл. 4. (1) Създава се Камара на строителите, наричана по-нататък «камарата», като юридическо лице със седалище София. Камарата създава областни структури при условия и по ред, определени в устава ѝ.

    (2) Камарата на строителите:

  • представлява своите членове и защитава професионалните им интереси;
  • създава и поддържа Централен професионален регистър на строителя;
  • участва в разработването на стратегии, анализи и програми за развитие на строителството и съдейства за изпълнението им;
  • дава становища и участва в изготвянето на нормативни актове за строителството;
  • подпомага разработването на браншови стандарти за здравословни и безопасни условия на труд и ги предоставя в Националния (отрасловия) съвет по условия на труд;
  • разработва кодекс на професионалната етика в подотраслите на строителния бранш, не допуска монополизъм, нелоялна конкуренция и неравнопоставеност между своите членове;
  • (изм. — ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) разработва ръководства за изпълнение на строителни и монтажни работи и за добрите строителни практики, модели на системи за анализ на рисковете и правила за контрол и самоконтрол с цел осигуряване на безопасност и качество при изпълнението на строежите и на отделните строителни и монтажни работи, както и за физическото опазване на културните ценности при изпълнението на строителни и ремонтни дейности;
  • информира компетентните органи за извършени нарушения при изпълнението на строителните и монтажните дейности на строителната площадка, както и за други констатирани нарушения, извършени от лицата — участници в строителния процес, при и по повод изпълнение или неизпълнение на функционалните им задължения, регламентирани в съответните нормативни актове;
  • организира провеждането на курсове за повишаване квалификацията на кадрите, работещи в строителството;
  • изпълнява и други функции, предвидени в устава ѝ.
  • Чл. 5. Членуването в камарата е доброволно и е в съответствие с изискванията на този закон и нейния устав.

    Чл. 6. (Доп. — ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Органи на камарата са общото събрание, управителният и контролният съвет и комисията за водене на Централния професионален регистър на строителя. Камарата на строителите се представлява поотделно от председателя на управителния съвет и от изпълнителния директор, който се избира от управителния съвет, в съответствие с правомощията, определени с решение на Управителния съвет на камарата.

    Чл. 7. (1) Общото събрание на камарата е редовно или извънредно.

    (2) Редовно общо събрание се свиква ежегодно.

    (3) Извънредно общо събрание може да се свика по решение на управителния съвет или по искане най-малко на една десета от членовете на камарата.

    Чл. 8. (1) Редът за свикване, правилата за работа и за вземане на решения от общото събрание се определят с устава на камарата.

    (2) Делегатите на общото събрание се определят при условията и по реда, определени с устава на камарата.

    Чл. 9. Общото събрание е редовно, ако присъстват две трети от делегатите. При липса на кворум общото събрание се отлага с един час, след което се провежда и се смята за редовно независимо от броя на присъстващите делегати.

    Чл. 10. (1) Общото събрание:

  • приема, изменя и допълва устава;
  • избира и освобождава председателите и членовете на управителния и на контролния съвет и на комисията за водене на Централния професионален регистър на строителя;
  • приема отчетите за дейността на управителния и на контролния съвет и на комисията за водене на Централния професионален регистър на строителя;
  • определя размера на членския внос и цените на услугите, извършвани от камарата;
  • приема бюджета на камарата;
  • приема кодекса за професионална етика;
  • решава и други въпроси, определени в устава.
  • (2) Решенията на общото събрание се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите, с изключение на решенията по ал. 1, т. 1, които се приемат с мнозинство от две трети от присъстващите.

    (3) Председателите и членовете на управителния и на контролния съвет се избират с тайно гласуване.

    Чл. 11. (1) Управителният съвет се състои от председател и двадесет и осем членове, които се избират за срок три години.

    (2) Управителният съвет:

  • свиква и организира провеждането на общото събрание на камарата;
  • организира дейността на камарата;
  • управлява имуществото на камарата;
  • организира създаването и поддържането на Централния професионален регистър на строителя;
  • приема вътрешни правила за работа;
  • приема нови членове и прекратява членството в камарата при условия и по ред, определени в устава;
  • изпълнява и други функции, възложени му от общото събрание или в устава на камарата;
  • представя годишен отчет за дейността си пред общото събрание.
  • Чл. 12. (1) Контролният съвет се състои от председател и шестима членове, които се избират за срок три години. Председателят на контролния съвет може да присъства на заседанията на управителния съвет с право на съвещателен глас.

    (2) Контролният съвет:

    1. контролира изпълнението на решенията на общото събрание и законосъобразността на решенията на управителния съвет;
    2. предлага на общото събрание освобождаване или неосвобождаване от отговорност на членовете на управителния съвет;
    3. Чл. 13. (1) Бюджетът на камарата се определя за всяка финансова година.

      (2) Приходите на камарата се формират от:

    4. еднократни встъпителни вноски;
    5. годишни вноски на членовете;
    6. постъпления за услугите, извършвани от камарата;
    7. дарения, издателска дейност и други постъпления.
    8. Глава трета.
      ЦЕНТРАЛЕН ПРОФЕСИОНАЛЕН РЕГИСТЪР НА СТРОИТЕЛЯ

      Чл. 14. (1) Вписването на строителите в Централния професионален регистър на строителя се извършва по категории строежи — за строежи от първа категория, за строежи от втора категория и за строежи от трета, четвърта и пета категория, както и по отделни строителни и монтажни работи по чл. 3, ал. 2, за изпълнението на които строителят докаже, че отговаря на изискванията по този закон.

      (2) Строежи на жилищни и смесени сгради с ниско застрояване, на вилни сгради и строежи по чл. 137, ал. 1, т. 5, букви «в» и «г» от Закона за устройство на територията могат да се изпълняват и от строители, които не са вписани в регистъра.

      (3) Строителите, вписани в регистъра за изпълнението на строежи от първа категория и получили удостоверение за тях, могат да изпълняват строежи от всички категории.

      (4) Строителите, вписани в регистъра за изпълнението на строежи от втора категория и получили удостоверение за тях, могат да изпълняват строежи от всички категории, с изключение на строежите от първа категория.

      (5) Строителите, вписани в регистъра за изпълнението на строежи от трета, четвърта и пета категория и получили удостоверение за тях, могат да изпълняват само посочените категории строежи.

      (6) Строителите, вписани в регистъра за изпълнението на отделни видове строителни и монтажни работи по чл. 3, ал. 2 и получили удостоверение за тях, могат да изпълняват само дейностите, за които са вписани в регистъра.

      (7) Редът за вписване и водене на регистъра се определя с правилник, приет от общото събрание на камарата, който се обнародва в «Държавен вестник».

      (8) (Нова — ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Чуждестранни юридически и физически лица — строители по смисъла на Закона за устройство на територията, на които е възложено изпълнението на инвестиционни проекти на територията на Република България по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността, не се вписват в Централния професионален регистър на строителя. Строителят уведомява писмено председателя на комисията по чл. 26 в 7-дневен срок след сключването на договора с възложителя.

      Чл. 15. (1) В регистъра се вписват строители, които отговарят на следните изисквания:

    9. нямат ликвидни и изискуеми публични данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, както и лихви, свързани с тези задължения, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията;
    10. не са обявени в несъстоятелност и не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация;
    11. разполагат с изискващото се техническо оборудване за извършване на заявените строителни и монтажни работи;
    12. разполагат с необходимия персонал, нает по трудови договори:
    13. а) за техническо ръководство на строежите;

      б) за контрол върху качеството на изпълнение на строителството, за съответствие на влаганите в строежите строителни продукти със съществените изисквания за безопасност;

      в) за контрол по спазването на здравословни и безопасни условия на труд;

      г) (изм. — ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) за организиране изпълнението на дейности по защита при бедствия;

      д) други лица, за които с нормативен акт се изисква да са наети по трудов договор;

    14. наетият технически персонал притежава необходимата правоспособност съобразно придобитата специалност и образователно-квалификационна степен, професионален опит, познания и техническа компетентност по отношение на националното му законодателство;
    15. наетите работници притежават необходимата професионална квалификация за изпълнение на извършваните строителни дейности;
    16. имат валидна застраховка за вредите, които могат да настъпят вследствие на неизпълнение на задълженията им, изисквани по действащи нормативни актове.
    17. (2) (Изм. — ДВ, бр. 13 от 2017 г.) В правилника по чл. 14, ал. 7 се определят критерии за вписване в отделните категории, въз основа на които се установява, че строителят разполага с необходимите човешки и технически ресурси, както и с необходимия производствен опит.

      (3) (Отм. — ДВ, бр. 13 от 2017 г.)

      (4) (Изм. — ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г., изм. — ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., изм. — ДВ, бр. 13 от 2017 г.) За изпълнение на обекти — недвижими културни ценности по Закона за културното наследство, в регистъра се вписват строители, които отговарят на изискванията по ал. 1, имат опит в областта на реставрацията и консервацията на обекти — културни ценности, и в състава на персонала им участва квалифициран специалист — архитект.

      (5) (Отм. — ДВ, бр. 13 от 2017 г.)

      Чл. 16. (1) Централният професионален регистър на строителя е публичен и се публикува на интернет страницата на камарата. Всяко лице може да поиска справка за извършените вписвания в регистъра.

      (2) Информацията, представляваща лични данни, се предоставя по ред, определен със закон.

      (3) Регистърът съдържа информация за:

    18. правно-организационната форма, търговската фирма (наименование), седалището и адреса на управление, регистрацията на строителя съгласно законодателството по неговата регистрация;
    19. начина на управление, представителството и лицата, представляващи строителя;
    20. числеността и квалификацията на наетите лица;
    21. числеността на назначените по трудов договор лица — поотделно за технически ръководители и за лица по спазването на здравословни и безопасни условия на труд;
    22. проведените квалификационни обучения на техническия персонал и на работниците през последните три години;
    23. притежаваните от строителя машини, съоръжения и оборудване по видове, брой и технически показатели;
    24. правото на строителя и на неговите работници да извършват строителство, свързано с изграждането или ползването на съоръжения с повишена опасност;
    25. строежите, изпълнени през последните три години — по вид, местонахождение и обем в стойностно изражение;
    26. годишните финансови отчети на строителя за последните три години преди текущата година;
    27. данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски;
    28. (доп. — ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 23.02.2010 г., доп. — ДВ, бр. 83 от 2013 г.) наказанията, наложени на строителя от контролните органи за нарушения по Закона за устройство на територията или по съответното законодателство на държава — членка на Европейския съюз, или на друга държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
    29. (4) Строители, които от създаването си осъществяват дейност за период, по-малък от три години, предоставят информацията по ал. 3, т. 5, 8 и 9 за последната година от дейността си.

      Чл. 17. (1) Заявления за вписване се подават до председателя на комисията по чл. 26 по образец, утвърден от управителния съвет на камарата.

      (2) Към заявлението за вписване се прилагат:

    30. удостоверение за вписване в търговския регистър или легализиран документ съгласно законодателството по регистрация на строителя;
    31. декларация, че строителят не е обявен в несъстоятелност и не се намира в производство по несъстоятелност или ликвидация;
    32. документи (лицензи, сертификати и други), разрешаващи на строителя или на неговите работници да извършват строителство, свързано с изграждането или ползването на съоръжения с повишена опасност;
    33. справка за числеността и квалификацията на персонала по категории;
    34. справка за проведено квалификационно обучение на инженерно-техническия персонал и на работниците през последните три години, освен в случаите по чл. 16, ал. 4;
    35. справка за притежаваните от строителя машини, съоръжения и оборудване за изпълнението на строителни работи по видове, брой и технически параметри;
    36. справка за изпълнените от строителя строежи през последните три години по вид и местонахождение на строежите и обем на изпълненото строителство, освен в случаите по чл. 16, ал. 4;
    37. (изм. — ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г., изм. — ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., доп. — ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 23.02.2010 г., изм. — ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., доп. — ДВ, бр. 83 от 2013 г., изм. — ДВ, бр. 13 от 2017 г.) справка за изпълнените строежи — недвижими културни ценности по Закона за културното наследство, придружена със становище на Националния институт за недвижимото културно наследство относно качеството на изпълнение на строежите — в случаите по чл. 15, ал. 4, или еквивалентна справка, издадена от съответните компетентни органи на държава — членка на Европейския съюз, или на друга държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
    38. копия от годишния финансов отчет на строителното предприятие за последните три години, освен в случаите по чл. 16, ал. 4;
    39. удостоверения, издадени от компетентните органи, за обстоятелствата по чл. 16, ал. 3, т. 10 и 11;
    40. копия от застрахователните полици за доказване на застрахователна осигуреност по чл. 15, ал. 1, т. 7.
    41. (3) (Нова — ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 23.02.2010 г., изм. — ДВ, бр. 83 от 2013 г.) В случаите, когато строителят е лице, което има право да извършва такава дейност по законодателството на държава — членка на Европейския съюз, или на друга държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, за вписване в регистъра се подава заявление по образец, към което се прилагат:

    42. копие на документ, удостоверяващ правото да се изпълняват строежи, издаден от компетентен орган на държава — членка на Европейския съюз, или на друга държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, придружено с официален превод на български език, извършен в съответствие с Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г.; изм., бр. 10 от 1964 г., бр. 77 от 1976 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г. и бр. 103 от 1990 г.) и с Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (ратифицирана със закон — ДВ, бр. 47 от 2000 г.; доп. бр. 30 от 2013 г.) (ДВ, бр. 45 от 2001 г.), или посочване на нормативния акт и съответното правно основание, по силата на което заявителят има право да извършва дейността;
    43. документите по ал. 2, придружени с официален превод на български език, извършен в съответствие с Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа и с Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове.
    44. Чл. 18. (1) Вписването или отказът от вписване в регистъра се извършва от комисията по чл. 26 в 14-дневен срок от подаване на заявлението.

      (2) Комисията отказва вписване, когато строителят не отговаря на някое от изискванията по чл. 15.

      Чл. 19. (1) Удостоверението за вписване или отказът от вписване в регистъра се издава на заявителя в 15-дневен срок от подаване на заявлението.

      (2) В удостоверението по ал. 1 се отбелязват съответните категории строежи и/или строителните и монтажните работи, за изпълнението на които строителят е вписан в регистъра.

      Чл. 20. (1) Строителят е длъжен да заяви за вписване всяка промяна на обстоятелство, подлежащо на вписване в регистъра, в 14-дневен срок от настъпване на промяната.

      (2) Строителят представя ежегодно до 30 юни в комисията по чл. 26 годишен финансов отчет и удостоверение за наличието или липсата на публични задължения за изтеклата година.

      Чл. 21. (1) Строителят се заличава от регистъра при:

    45. прекратяване на юридическото лице на строителя;
    46. неосъществяване на строителна дейност за срок, по-дълъг от три години, с изключение на случаите, когато чуждестранно лице не извършва постоянна дейност на територията на Република България;
    47. неизпълнение на задължението по чл. 20, ал. 1 повече от три пъти за една година;
    48. неизпълнение на задължението по чл. 20, ал. 2;
    49. заличаване вписването на физическото лице — едноличен търговец, или при поставянето му под пълно запрещение;
    50. влязло в сила решение за обявяване в несъстоятелност;
    51. (изм. — ДВ, бр. 13 от 2017 г.) установяване, че строителят е престанал да отговаря на някое от изискванията по чл. 15, което се извършва при условия и по ред, определени в правилника по чл. 14, ал. 7;
    52. прекратяване на държавното или на общинското предприятие.
    53. (2) Заличаването от регистъра се извършва с решение на комисията по чл. 26.

      Чл. 22. (1) Със заличаването се обезсилва издаденото на строителя удостоверение за вписване в регистъра.

      (2) След изтичане на една година от заличаването му строителят може да подаде ново заявление за вписване в регистъра по общия ред.

      Чл. 23. Отказът за вписване в регистъра и издаване на удостоверение, както и заличаването от регистъра, се мотивират и могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

      Чл. 24. (1) Строителят е длъжен в 7-дневен срок да уведоми писмено председателя на комисията по чл. 26 за изгубено или унищожено удостоверение за вписване в регистъра.

      (2) Дубликат на удостоверение по ал. 1 се издава по решение на председателя на комисията по искане на строителя.

      Чл. 25. За вписването, заличаването или промяната на вписани в регистъра обстоятелства, както и за изгубено, унищожено или обезсилено удостоверение за вписване в регистъра, председателят на комисията по чл. 26 публикува съобщение в Информационния бюлетин на камарата.

      Чл. 25а. (Нов — ДВ, бр. 83 от 2013 г.) (1) В случаите на временно или еднократно предоставяне на строителни услуги лицата, които имат право да извършват такава дейност по законодателството на държава — членка на Европейския съюз, или на друга държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, уведомяват комисията по чл. 26 за пълното и точно наименование на строежа съгласно издаденото разрешение за строеж на основание чл. 148 от Закона за устройство на територията или пълното и точно наименование на строителните и монтажните работи по сключения с главния изпълнител договор.

      (2) Към уведомлението по ал. 1 се прилагат:

    54. копие на документ, удостоверяващ правото да се изпълняват строежи, издаден от компетентен орган на държава — членка на Европейския съюз, или на друга държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, придружено с официален превод на български език, извършен в съответствие с Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа и с Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, или посочване на нормативния акт и съответното правно основание, по силата на което заявителят има право да извършва дейността;
    55. копие на разрешението за строеж или копие на договора с главен изпълнител на строежа и копие на издаденото разрешение за строеж.
    56. (3) Информацията за лицата по ал. 1 се публикува в отделен списък към регистъра по чл. 14, ал. 1.

      (4) Комисията издава удостоверение за извършване на еднократна или временна строителна услуга за конкретен строеж на територията на Република България, което покрива необходимия обхват на вписване в Централния професионален регистър на строителите за изпълнение на този строеж.

      Чл. 26. (1) Към камарата се създава комисия за воденето, поддържането и ползването на Централния професионален регистър на строителя.

      (2) Комисията се състои от 15 членове, които се избират от общото събрание на камарата.

      (3) Организацията и дейността на комисията се регламентират с правилник, утвърден от управителния съвет на камарата. Решенията на комисията по чл. 27, ал. 1, т. 3 се приемат с мнозинство две трети от членовете ѝ.

      (4) Комисията се свиква на заседание от председателя ѝ или по искане на повече от половината от нейните членове.

      Чл. 27. Комисията по чл. 26:

    57. предоставя информация на строителите за условията и реда за вписване в регистъра;
    58. подготвя образците на заявления и други документи, свързани с вписването в регистъра;
    59. приема решения за вписване, заличаване и отказ за вписване в регистъра;
    60. (изм. — ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) подпомага дейността на управителния съвет при организиране изпълнението на дейности, свързани със сигурността на класифицираната информация и отбранително-мобилизационната подготовка;
    61. подготвя и предоставя информация и документация относно вписаните в регистъра обстоятелства по искане на компетентните органи.
    62. Преходни и Заключителни разпоредби

    63. 1. (1) Условията и редът за свикване и провеждане на учредителното събрание на Камарата на строителите, както и на областните събрания за избор на делегати за учредителното събрание, се определят със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, която се обнародва в «Държавен вестник» в едномесечен срок от влизане в сила на закона.
    64. (2) Участници в областните събрания за избор на делегати на учредителното събрание на Камарата на строителите могат да бъдат всички лица, които осъществяват строителна дейност на територията на Република България и в двумесечен срок от влизане в сила на закона подадат заявление за участие в областните събрания.

      (3) Лицата по ал. 2 с адрес на управление на територията на съответната област подават заявления до областните управители, придружени от удостоверение за актуално състояние, издадено не по-рано от един месец от подаване на заявлението.

      (4) В двумесечен срок от изтичане на срока по ал. 1 областните управители организират, насрочват и провеждат областните събрания за избор на делегати на учредителното събрание на Камарата на строителите.

      (5) Областните събрания избират делегати на учредителното събрание на Камарата на строителите при норма на представителство по един представител за всеки 10 подали заявление по ал. 3.

      (6) В 14-дневен срок от провеждането на областните събрания за избор на делегати областните управители изпращат протоколите с резултатите от изборите до министъра на регионалното развитие и благоустройството.

      (7) В едномесечен срок от изтичане на срока по ал. 6 министърът на регионалното развитие и благоустройството със заповед назначава временни комисии за подготовка на проектоустава на Камарата на строителите и на правилника по чл. 14, ал. 7 и насрочва датата за провеждане на учредителното събрание.

      (8) Заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството по ал. 7 се обнародва в «Държавен вестник» не по-късно от 30 дни преди датата на провеждане на учредителното събрание.

      (9) Учредителното събрание се председателства от председател, избран от събранието.

      (10) Учредителното събрание приема устава и правилника по ал. 7 и избира органите на Камарата на строителите при условията и по реда, определени в закона.

    65. 2. (1) В срок една година от влизането в сила на закона строителите трябва да бъдат вписани в Централния професионален регистър на строителя и да имат издадено удостоверение за дейностите, които могат да извършват.
    66. (2) След изтичането на срока по ал. 1 строежи от първа до пета категория, както и отделни видове строителни и монтажни работи, могат да се изпълняват само от строители, вписани в регистъра.

      (3) Изискванията по ал. 1 и 2 не се отнасят за строители, изпълняващи строежи по чл. 14, ал. 2.

    67. 3. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79 и 82 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
      1. (В сила от 01.01.2008 г.) В чл. 157, ал. 2 се създава изречение второ: «Откриването на строителна площадка и определянето на строителна линия и ниво, както и заверката на заповедната книга, се извършват след представяне от възложителя на договор за изпълнение на строежа със строител, който е вписан в Централния професионален регистър на строителя, освен ако строежът е от категория, за която не се изисква вписване на строителя в регистъра.»
      2. В чл. 163а:
      3. а) създават се нови ал. 1, 2 и 3:

        «(1) Строителят е длъжен да назначи по трудов договор технически правоспособни лица, които да извършват техническо ръководство на строежите.

        (2) Технически правоспособни са лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация «строителен инженер», «инженер» или «архитект», както и лицата със средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите «Архитектура и строителство» и «Техника».

        (3) Извън случаите по ал. 2 техническа правоспособност може да бъде призната на чуждестранно лице при условията на взаимност, установени за всеки конкретен случай, когато притежава диплома, легализирана по съответния ред, и когато отговаря на изискванията на този закон.»;

        б) досегашната ал. 1 става ал. 4 и в нея се създава изречение второ: «Други технически правоспособни лица по ал. 2 могат да осъществяват специализирано техническо ръководство на отделни строителни и монтажни работи съобразно придобитата им специалност и образователно-квалификационна степен.»;

        в) досегашната ал. 2 става ал. 5.

      4. Член 231 се изменя така:
      5. «Чл. 231. Изискванията към физическите и юридическите лица, извършващи строителство, се уреждат със закон.»

      6. (В сила от 01.01.2008 г.) В чл. 237, ал. 1 се създават т. 8, 9, 10 и 11:
      7. «8. на строител, за изпълнението на строежи от първа категория, без да е вписан в Централния професионален регистър на строителя и без да има издадено удостоверение за тях — в размер от 50 000 до 100 000 лв.;

      8. на строител, за изпълнението на строежи от втора категория, без да е вписан в Централния професионален регистър на строителя и без да има издадено удостоверение за тях — в размер от 30 000 до 50 000 лв.;
      9. на строител, за изпълнението на строежи от трета, четвърта и пета категория, без да е вписан в Централния професионален регистър на строителя и без да има издадено удостоверение за тях — в размер от 10 000 до 30 000 лв.;
      10. на строител, за изпълнението на строителни и монтажни работи, без да е вписан в Централния професионален регистър на строителя и без да има издадено удостоверение за тях — в размер от 2000 до 5000 лв.»
        • 4. Разпоредбите на § 3, т. 1 и 4 влизат в сила една година след влизането в сила на закона.
        • Законът е приет от 40-то Народно събрание на 21 декември 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

          Преходни и Заключителни разпоредби
          КЪМ ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

          (ОБН. — ДВ, БР. 19 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 10.04.2009 Г.)

        • 38. В Закона за Камарата на строителите (ДВ, бр. 108 от 2006 г.) навсякъде думите «Националния институт за паметниците на културата», «паметници на културата» и «паметниците на културата» се заменят съответно с «Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности», «културни ценности» и «културните ценности».
          • 44. Законът влиза в сила от 10 април 2009 г., с изключение на чл. 114, ал. 2 и чл. 126, които влизат в сила от 10 април 2010 г.
          • Преходни и Заключителни разпоредби
            КЪМ ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

            (ОБН. — ДВ, БР. 35 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 12.05.2009 Г.)

          • 46. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в «Държавен вестник».

          Преходни и Заключителни разпоредби
          КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

          (ОБН. — ДВ, БР. 92 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 20.11.2009 Г.)

        • 48. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в «Държавен вестник».
        • Преходни и Заключителни разпоредби
          КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ

          (ОБН. — ДВ, БР. 15 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 23.02.2010 Г.)

        • 13. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в «Държавен вестник».
        • Преходни и Заключителни разпоредби
          КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА

          (ОБН. — ДВ, БР. 82 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 26.11.2012 Г.)

        • 149. Законът влиза в сила в 30-дневен срок от обнародването му в «Държавен вестник» с изключение на § 16, § 35, т. 2 и § 39, които влизат в сила от 1 януари 2016 г.
        • www.mrrb.government.bg